Карта на европейските народи: с кого ще сравняваме българина и защо

В първата статия опитахме да нарисуваме честен профил на българина – да видим кои сме, без нито да се самохвалим, нито да се самобичуваме. Логичната следваща крачка е друга: ако искаме да ставаме по-добри, с кого точно се сравняваме?

„Европеецът“ не е едно лице. Има германски европеец, испански европеец, естонски европеец, гръцки европеец – всички са част от общ проект, но идват от различни истории, имат различни навици и различна скорост на промяна. Затова преди да започнем сравненията, ни трябва карта.

Тази статия е нашият „пътеводител по народите“ – очертаване на обхвата, логиката и подредбата на анализа.

1. Какво имаме предвид под „Европа“ в този проект

Първо трябва да уточним територията. Европа може да означава географски континент, Европейски съюз, „Западна цивилизация“ или просто някаква мъглява посока „натам“.

В този проект „Българинът и Европа“ ще работим в няколко концентрични кръга:

• Ядро – Европейският съюз (27 държави)
  Това е нашият общ политически дом – правила, пазар, институции, съд. Там вземаме най-много решения и оттам идват най-много рамки, в които живеем.
• Близък кръг – Обединеното кралство, Швейцария, Норвегия
  Това са държави извън ЕС, но с огромно икономическо, културно и институционално влияние. Модели, които често даваме за пример – и за добро, и за лошо.
• Регионален кръг – Балкани и Централна/Източна Европа извън ЕС
  Сърбия, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Албания, Косово, Молдова, Украйна – държави, които не са в ЕС или са в процес на сближаване, но исторически и психически са ни много близки.

По-широки играчи като Русия и Турция имат огромно историческо влияние върху нас, но основният фокус тук е „европейският дом“, в който доброволно сме избрали да живеем. За тях ще са нужни отделни карти.

2. Защо подреждаме народите по население

Един от начините да се ориентираме в Европа е да погледнем къде тежи демографският център.

Данните за населението на ЕС към 1 януари 2025 показват около 450 милиона души в 27-те държави. В първите пет по население – Германия, Франция, Италия, Испания и Полша – живее почти половината от хората в Съюза. България е около 6,4 милиона души, или приблизително 1,4 % от населението на ЕС. Wikipedia+1

Това не е просто статистика – мащабът влияе върху:

• тежестта в европейските решения;
• самочувствието и амбицията на дадена нация;
• усещането за „можем ли да сменим посоката на Европа или само да се возим“.

Затова ще използваме населението като първи критерий за подредба:
ще започнем от най-големите и ще слизаме надолу към по-малките.

Това не е класация „кой е по-важен като човек“, а просто начин да покрием първо онези модели, които влияят най-много на общата посока.

3. Нашите критерии: как решаваме с кого и как да сравняваме

За да не се превърне всичко в сбор от стереотипи („немецът е организиран, италианецът е шумен“), ни трябва ясна рамка. Във всяка национална статия ще гледаме през няколко постоянни лупи:

1. Мащаб и тежест
   – население, икономика, позиция в ЕС;
   – „колко голям е корабът“ и колко стабилен е.
2. Историческо ядро
   – кои са големите травми и върхове;
   – империи, разпад, войни, диктатури, преходи;
   – как историята обяснява днешните навици.
3. Институционен модел
   – доверие или недоверие към държавата;
   – работи ли правовата държава, как се наказва злоупотребата;
   – доколко правилата важат за всички.
4. Икономическа логика на страната
   – с какво печели хляба си нацията – индустрия, услуги, финанси, технологии, суровини;
   – как се гледа на предприемача, на работника, на чиновника.
5. Народопсихология и култура
   – отношение към труда, закона, собствеността;
   – времеви хоризонт – мислене в дни, години или поколения;
   – отношение към „нашите“ и „чуждите“, към различните, към конфликта.
6. Демография и бъдеще
   – застаряване, миграция, раждаемост;
   – усещане за „има ли бъдеще тук, или спасението е навън“.
7. Какво можем да си дадем взаимно
   – какво би било здравословно българинът да вземе от тази нация;
   – какво би било добре условният германец, италианец или швед да вземе от българина.

Това са осите, по които ще въртим картата. Така профилите ще са съпоставими, а не сбор от анекдоти.

4. Групите народи: как структурирахме картата

Вместо да списваме просто 27 държави, плюс още няколко, има смисъл да ги групираме по „роля“ и контекст. Това не отменя индивидуалните профили, но помага да мислим по-структурирано.

4.1. Големите двигатели на ЕС

Това са държавите, които носят най-голяма демографска и икономическа тежест:

• Германия – най-многолюдната в ЕС, индустриално ядро и машината зад много общи решения.
• Франция – силна държава с имперско наследство, ядрен арсенал и особено усещане за собствена мисия.
• Италия – икономическа сила с вътрешни регионални различия и сложна политическа динамика.
• Испания – голяма държава с травма от диктатурата и интересен път към демократичен консенсус.
• Полша – бързо израснал източноевропейски играч с вече сериозна тежест в ЕС.

С тези пет ще започнем – тук българинът вижда „големия европеец“, който често му „пише домашното“.

4.2. Централноевропейският коридор

Тук са държавите, които от социализма насам минаха през сходни преходи, но често с по-добри институционални резултати:

• Румъния – най-близкото огледало, и по размер, и по съдба.
• Чехия, Словакия, Унгария, Словения – бивши соц-държави с по-различен тип елит, индустрия и културни рефлекси.
• Австрия – малка, богата, с история на империя и днешна роля на стабилен център.

Тук сравненията ще са най-болезнени и най-полезни – защото „нямаме оправдание, че те са на друга планета“.

4.3. Северният клуб

В северните държави често виждаме онова, което ни липсва най-много:

• Швеция, Дания, Финландия – високо доверие, силни институции, ниска корупция, стабилни системи за образование и социална защита.
• Нидерландия – малка, богата, с висока продуктивност и култура на договаряне.
• Естония и другите балтийски държави – дигитална държава, бързи реформи, излизане от съветската сянка по различен начин от нашия.

Тук ще питаме: как се изгражда доверие, което да не се разпадне при първия скандал?

4.4. Южният клуб

Южна Европа често е сочена като „по-близка до нас“ по темперамент:

• Италия, Испания, Португалия, Гърция – повече емоция, силни семейни връзки, по-голяма толерантност към сиви зони, но и устойчивост в кризи.

Тук ще ни интересува как тези общества балансират между топлота и дисциплина, между местни мрежи и общи правила.

4.5. Малките лаборатории

Има малки държави, които са като живи експериментални площадки:

• Ирландия – от бедна периферия до технологичен хъб.
• Люксембург, Малта, Кипър – малки, но със специфични икономически модели.
• Словения, Литва, Латвия – малки, но амбициозни, с интересни решения в образование и управление.

От тях можем да учим как се прави политика „в човешки мащаб“, без да се разпадне държавата.

4.6. Регионалното огледало

Накрая идват нашите съседи, с които споделяме най-много сълзи и ракии:

• Балканите извън ЕС – Сърбия, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Албания, Косово;
• Близки източни партньори – например Молдова, Украйна.

С тях сравненията са важни не само за да видим „къде сме“, а и за да разберем какво можем да правим заедно – като регион, който не иска повече да бъде само „барутен погреб“.

5. Как ще изглежда един „профил на нация“

За да не се разхождаме хаотично от тема в тема, всеки национален профил в поредицата ще следва сходна логика. Условно:

1. Кратка визитка – население, градове, няколко числа, които осмислят мащаба.
2. Историческо ДНК – 3–5 ключови събития или епохи, които са оформяли характера на нацията.
3. Институционен портрет – как работи държавата, как се възприема законът, какво се случва, когато някой прекрачи линията.
4. Икономически модел и труд – от какво живее страната, как гледа на труда, предприемачеството и риска.
5. Народопсихологически навици – как се говори, как се караме, как се помиряваме, как гледаме на „нашите“ и „чуждите“.
6. Демографска посока – намалява ли населението, какво става с младите, къде отиват емигрантите.
7. Какво можем да вземем и какво можем да дадем – две огледала:
   • „Какво би било полезно българинът да копира от този народ?“
   • „Какво би било полезно този народ да вземе от българина – ако иска да остане жив, топъл и човешки?“

Това ще превърне всяка статия от поредицата в нещо като психопортрет + технически доклад + план за обмяна на качества.

6. Какво означава тази карта за българина

Тази карта не е конкурс „Мис Европа“, не е и списък „кой е по-напреднал“. Тя е работен инструмент за българина, който иска да стане по-добър европеец, без да престане да бъде българин.

• Когато гледаме към Германия, Франция, Италия, Испания, Полша, ще търсим не само „силния ученик“, а и местата, където те се провалят – и където нашият по-гъвкав, импровизиращ характер е предимство.
• Когато гледаме към Северния клуб, ще се опитаме да разберем как се строи доверие, което не е наивно, а институционално подсигурено.
• Когато гледаме към Юга и Балканите, ще търсим начин да запазим топлотата и способността да оцеляваме в хаос, но да я вържем с по-добър ред.

Ако мислим в хоризонт не на 4-годишен мандат, а на 50, 100, 300 години, тази поредица не е просто любопитно четиво. Тя е упражнение по цивилизационен избор: от кого искаме да се учим, какво сме готови да оставим назад и какво задължително искаме да запазим.

В следващите статии ще вървим по картата – от най-големите към по-малките, от центъра към периферията. Българинът няма да изчезне в тази карта. Точно обратното – ако си свършим работата добре, той ще се появи по-ясно: не като жертва и не като комплексиран ученик, а като народ, който знае къде иска да стигне и с кого да се учи пътем.