Епизод 41: В земята на гигантите – Кои са Титаните?

Анди държеше в ръка новия гаечен ключ на баща си. Беше странен – невероятно лек, но и супер здрав. – Татко каза, че е направен от титан. Банди, защо се казва така? Звучи като нещо огромно.

Роботът Банди избръмча и проекторът му показа изображение на древна статуя. – Бип-буп! Правилно усещане, Анди. Металът е открит през 1791 г. и е кръстен на Титаните от гръцката митология. Те са били първото поколение богове – огромни, силни и децата на самата Земя. Искаш ли да видиш света, преди хората да го смалят?

– Искам да видя истински гигант! – извика Анди.

Банди настрои координатите: „Древна Гърция, Епохата на Златния век, Преди Олимп“. ВУУШ!

Озоваха се на поляна, но каква поляна! Тревата стигаше до кръста на Анди, а цветята бяха големи колкото чадъри. Въздухът трептеше от енергия и всичко изглеждаше по-ярко, по-зелено и по-голямо. Нямаше градове, нямаше пътища – само девствена, могъща природа.

Изведнъж земята се разтресе. БУМ... БУМ... БУМ...

Анди и Банди се скриха зад един огромен камък (който всъщност беше просто малко камъче за този свят). Над тях премина сянка. Анди погледна нагоре и ченето му увисна.

Пред тях стоеше същество, високо колкото планина. Кожата му приличаше на напукана глина и камък, а очите му светеха с мека, земна светлина. Той носеше огромни парчета скала, сякаш бяха перушинки.

– Това е Прометей – прошепна Банди, сканирайки енергийната му сигнатура. – Титанът на предвидливостта. Той е един от добрите.

Прометей спря и се наведе. Движението му предизвика вятър, който разроши косата на Анди. Огромното му лице се приближи до тях. За изненада на Анди, погледът му беше любопитен и нежен.

– Малки създания – гласът му беше дълбок като тътен на земетресение, но не беше страшен. – Вие не сте от този век. Аз съм Прометей, син на Япет. Ние сме Титаните – децата на Гея, Земята. Ние оформяме този свят.

Той им показа какво прави. С огромните си ръце той вадеше сурови метали от недрата на планината и ги оформяше като пластелин. – Ние сме силни като самата планета – каза той. – Но силата не е само за разрушение, а за създаване.

Анди се почувства много жаден от жегата на този гигантски свят. Прометей забеляза това и се усмихна. Той взе една „чаша“, издълбана от цял кристал, и я напълни от един златист, искрящ извор, който течеше наблизо.

– Вие, смъртните, ядете хляб. Ние пием Нектар – каза Титанът и им подаде чашата. За Анди тя беше като вана.

Той се наведе и отпи. Течността беше гъста и златна. Имаше вкус на течен мед, слънчеви лъчи и аромат на хиляди цветя едновременно. Само една глътка накара Анди да се почувства така, сякаш може да повдигне колата на баща си с една ръка. Умората му изчезна мигновено.

– Еха! – извика Анди, усещайки прилив на енергия. – Това е супер напитка!

– Бип-буп! Засичам 5000% увеличение на енергийните нива. Внимание, ефектът е временен! – предупреди Банди, който също беше топнал единия си сензор в нектара.

В далечината се чу друг, по-страшен тътен. Небето притъмня за миг. – Това е Кронос, нашият цар – каза Прометей и лицето му помръкна. – Времената се менят, малки приятелю. Златният век няма да трае вечно. Вие трябва да вървите.

Преди да тръгнат, Прометей отчупи малко парче от сивия, лъскав метал, който обработваше, и го подаде на Анди. Беше сурово, необработено парче от земята. – Носете това за спомен от времето, когато светът беше млад и гигантски.

ВУУШ!

Когато се върнаха в лабораторията, Анди погледна парчето метал в ръката си, а после и гаечния ключ. – Знаеш ли, Банди – каза той, – името е перфектно. Този метал носи силата на онези гиганти. И определено искам още от онзи Нектар преди тренировка по футбол!